Направо към съдържанието

Бунт на Нестор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунт на Нестор
Византийско владичество 1018 – 1185
Византийско владичество 1018 – 1185
Информация
Период1074 г.
МястоСеверна България

Бунтът на Нестор е въоръжено движение на българи и печенези в Северна България през 1074 г.

Повод за бунта е новата данъчна политика на цариградското управление, което спира помощите, отпускани на пограничното население в Силистра. В опит да прекрати бунта император Михаил VII Дука назначава българския болярин Нестор за управител (катепан) на областта.

Нестор взема страната на своите сънародници и оглавява бунта, като след сключен съюз с печенегите нахлува в „Македонската област“ (днешна Южна България), а впоследствие обсажда Цариград.[1] Исканията са да им бъде предаден първият министър Никифорица, тъй като се смята, че той е отговорен за новата данъчна политика.

След последвалия раздор между бунтовниците и печенегите Нестор се връща в Северна България. Не е известно още колко време продължават бунтовете.

Бунтът е неуспешен.